Иван Иванов е основен вдъхновител, а и реализатор на успеха на Сталиа – влизането в А група. Той е човекът, който събра отделните играчи, сам направи доста победи, а и организира всичко, което може да се организира за това Сталиа да се качи в по-горната група и Берковица да бъде домакин на много силния финален кръг на Северната Б група.
Как се чувстваш след успеха?
Доволен
Всичко се получи много трудно, да не кажем изненадващо трудно. След като бяхме наясно с това, че Константин Андреев и Христо Чакъров ще участват за Сталиа, очаквахме безпроблемно класиране в А група. В последствие се оказа, че доста отбори са си правили същата сметка и се получиха много оспорвани и трудни турнири, от което също съм доволен.
Всъщност, класирането бе направо инфарктно. Да ни кажеш малко повече за това.
Победихме Габрово с 4:3 в първата среща, след като водихме с 3:1 и една четвърта победа и този резултат ни гарантираха място в А група. После се стигна до 4:3. Габрово победиха Добрич с 4:2 и на практика те бяха първия класирал се отбор, а на нас ни трябваха три победи срещу отбора на Добрич. Поведохме с 2:1 и всичко изглеждаше много лесно, двойката, след това останалите срещи. Изглеждаше много трудно да загубим с 2:4, но след това загубихме двойката и излязохме директно на две срещи да решаваме класирането, като и двете тръгнаха негативно за нас.
Драмата беше пълна
Аз играех зле, а Коцето губеше на другата маса. Ако бяхме загубили и двете срещи Добрич и Габрово отиваха напред. Загубих на 1 първия гейм срещу Тодор Краев, но после се съвзех и успях да взема следващите три гейма, а с това и да реша мача в наша полза.
Кесов като видя, че вече няма шанс да се класират се отказа да играе и така спечелихме с 4:2
Как успя да постигнеш всичко това? Сталиа да бъде в А група.
Като на шега се получи. Имахме желание да си направим собствен отбор за Б група. Със Станимир Георгиев се разбрахме това да е берковски отбор, попитах Христо Чакъров и Коци Андреев имат ли желание да играят при нас, те приеха и ето.
Е, не е ли неприятно толкова лесно да стават нещата?
Е, то не беше лесно. Лесно беше сглобяването на отбора. Самите състезания не бяха лесни. Нито едно от тях. Коцето отсъстваше във втория кръг, победихме без него обаче. Във всички останали турнири направихме по една-две загуби, а като се има предвид, че това е най-ниското ниво, беше неочаквано трудно. Аз съм играл минали години за Кюстендил и тогава нивото бе в пъти по-ниско.
Разкажи малко за прякора „Неумиращият“.
Какво да разкажа? Опитвам се да не губя срещите, дори и когато се развиват доста лошо за мен. Като си излязъл на масата си длъжен да се бориш, независимо дали си с ластици или с гипсове. Понякога се получава да излезеш от доста тежки ситуации и когато се получи няколко пъти подред ти лепват прякор. В моя случай „Неумиращият“.
Целите от тук, напред?
Лично пред мен, целта е да започна да играя много по-атакуващо, да си подобря сервиса и движението с краката за да имам шанс за добра игра и в А група. А, като треньор да продължа още по-успешно развитието на децата и в Берковица и в Монтана. За Сталиа ще направим всичко възможно за да имаме постоянни и добри резултати и да се утвърдим в първите три-четири отбора. Искам да благодаря на хората, които играха доста сърцато за нашия отбор през тази година. Това са Коцето, Ицо, Милен и Станимир, да благодаря на за съжаление, малкото хора, които ни подкрепяха в Берковица и в София на баража и на хората, които направиха директното излъчване на турнира в Берковица и спомогнаха за моите първи стъпки в журналистиката